Историята на наденицата или къде и как наденицата се е появила на света.

Колбасите и подобни продукти нямат определена родина, различни народи са ги измислили напълно независимо един от друг. Споменавания за него се намират в най-древните писмени източници, както китайски, гръцки, така и вавилонски. Разбира се, неграмотните народи също са приготвяли подобни месни ястия. Месото се разваля бързо, особено в горещ климат. Следователно колбасът като продукт за дългосрочно съхранение беше абсолютно незаменим както във военни кампании, така и в мирно време.

В Древен Рим производството на колбаси достига промишлен мащаб. Той е бил част от продоволствието на римските войски. Приготвя се по десетки различни рецепти от месо, птици и дори риба и морски дарове. През 5 век нашествието на варварите прекъсва историята на Римската империя, но не и историята на римската наденица. Италианската кухня стана наследник на древни кулинарни традиции, които от своя страна повлияха на гастрономическите навици на французите.

Разграничете пушени, варено-пушени или полуопушени, варени, изсушени и дори кръв колбаси.За приготвянето им се използва птиче, свинско и телешко, агнешко и конско месо.

Обикновено колбасите включват продукти от мляно месо, но има и разновидности, направени от цяло парче месо. Това са много разновидности на колбаси от Кавказ, страните от Балканския полуостров, Западна и Централна Азия. Те включват бастурма, суджук и кази.

Смята се, че прототипът на тези ястия е конско месо, приготвено по специален начин, изобретение на войниците на Чингис хан. За да се запази месото по-дълго, то се поставя под седлото за известно време. Там се насити със солена конска пот и загуби излишната влага под тежестта на ездача.

И до днес суджук и кази продължават да се приготвят от конско месо. Kazy е особено ценен. Този вид наденица винаги присъства на празничната трапеза на всички тюркски народи. Приготвя се от цяло филе, което се пъхва в измито конско черво. След това казито се вари, суши или пуши.

Суджукът се прави от други, по-малко ценени части от трупа, така че струва по-малко.

И тук бастурма в съвременната кухня се прави от говеждо филе. За да направите това, той се осолява и се поставя под преса, за да се отърве от излишната влага и да придаде на месото желаната форма. След това бастурмата се овалва в смес от подправки и се окачва да изсъхне.

В средновековна Европа наденицата е била храната на аристократите. За производството му се използва месо с отлично качество, както и отвъдморски подправки, които в онези дни бяха много скъпи и не бяха достъпни за всички. Наденицата се приготвя по различни начини, в зависимост от местните кулинарни традиции и природни условия. Така че в южните страни колбасите се сушат на слънце, а в северните страни се пушат.

Всяка страна имаше свои любими рецепти, свои малки тайни за готвене. Например в Литва приготвят пушена наденица от дивеч. Сервирали го пържено на празници, като го пържели непосредствено преди консумация, заливали със силни алкохолни напитки и подпалвали.

Финландците пекат наденица върху нагорещени камъни в сауната.

Класическият италиански салам е приготвен от сложна комбинация от съставки, включваща не само обичайното телешко и свинско, но и магарешко, еленско и пуешко месо. Освен това съставът включва различни билки, вино, оцет, чесън и бял пипер. След оформянето наденицата се суши на слънце. С течение на времето се покрива със слой плесен, който предпазва продукта от увреждане от гнилостни бактерии и може да се съхранява няколко години.

Французите, винаги известни със своята изискана кухня, също са измислили няколко оригинални рецепти за колбаси. Например рецепта за бял телешки суджук с коняк, различни колбаси с ябълки, заешка наденица с билки. Широко известен е и френският андуйе, вид наденица, пълнена с шкембе, нарязано на тънки ивици.

Но германците и австрийците бяха най-известни със своите колбаси в Европа. Традиционно предпочитали свинско и телешко и рядко използвали екзотични меса. Но благодарение на различни методи на кулинарна обработка те дадоха на света повече разновидности на пържени, варени и пушени колбаси от всеки друг народ. Не напразно германците са били наричани производители на колбаси. Именно в Германия е роден човекът, който е изобретил колбасите, Йохан Георг Ланер, и е научил занаята си. Вярно, той започна да ги прави, след като се премести във Виена.Затова Австрия и Германия все още спорят за първенството на колбасите.

Славяните също са приготвяли колбаси. Обикновено се смята, че руските колбаси са по-късна заемка от немската кухня, друга европейска новост, въведена в руския живот от Петър I. Но в действителност историята на колбасите в Русия има много по-древни корени. Споменавания за него вече се срещат в документи от новгородска брезова кора от 12 век.

Класическа домашна наденица Славяните го приготвяли от свинско или говеждо месо, нарязано на едри парчета, смесено с наситнена свинска мас, чесън и черен пипер. Всичко това се пълни в измитите тънки черва и се пече във фурната. Нетрайните месни продукти са били дори по-важни за славяните, отколкото за другите народи, поради строгия църковен календар. Периодите на разговяване се редуваха с дълги пости и през цялото това време месото трябваше да се запази по някакъв начин.

В днешно време имаме достъп до много разновидности на фабрично произведени колбаси, но това не бива да ни спира да експериментираме и у дома. Защо не сготвите нещо вкусно наденица сами, от натурални висококачествени продукти и по желаната от Вас рецепта? За щастие сега имаме възможност да се вдъхновим от кулинарното наследство на всички народи по света. Сред цялото това разнообразие със сигурност ще има нещо, което да ви хареса.

Ако искате да разберете каква е историята на колбасите в Русия, вижте видеото от ProVkus.